Nov 2, 2006, 10:33 AM

Денят затвори своите очи...

  Poetry
924 0 7
Денят затвори своите очи,
прозина се в смрачаващата тишина,
уморено се отпусна и заспа.
Дойде нощта със устни жадни,
смугла кожа, коси от абанос,
красива, буйна, очи отворени
да не пропусне своят коз...
Белот на четири ръце,
или е покер все едно...
Комар е разиграла тя,
между живота и смърта.
Много пуши, бутилки пресуши.
И на разсъмване, ни с грим, ни с пудра...
не може с нищо да прикрие.
Лъчите осветиха тялото и.
Светлината безжалостно разкри...
следи от нейните пороци...
Денят е бодър, свеж и чист.
И идва със усмивка да ви каже,
че тази "Нощ" ужасно се напи
оттегли се в покоите си...
Той носи във ръката, сноп лъчи,
подарък след кошмари нежелани.
отмахва болка и тъга, и ви приканва
във своите радостни палати...


  


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...