2 nov 2006, 10:33

Денят затвори своите очи...

  Poesía
929 0 7
Денят затвори своите очи,
прозина се в смрачаващата тишина,
уморено се отпусна и заспа.
Дойде нощта със устни жадни,
смугла кожа, коси от абанос,
красива, буйна, очи отворени
да не пропусне своят коз...
Белот на четири ръце,
или е покер все едно...
Комар е разиграла тя,
между живота и смърта.
Много пуши, бутилки пресуши.
И на разсъмване, ни с грим, ни с пудра...
не може с нищо да прикрие.
Лъчите осветиха тялото и.
Светлината безжалостно разкри...
следи от нейните пороци...
Денят е бодър, свеж и чист.
И идва със усмивка да ви каже,
че тази "Нощ" ужасно се напи
оттегли се в покоите си...
Той носи във ръката, сноп лъчи,
подарък след кошмари нежелани.
отмахва болка и тъга, и ви приканва
във своите радостни палати...


  


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...