Очаквам нощите
те ме привличат
сенки витаят,
шепот кръжи
те са различни,
не си и приличат
нещо потайно
сякаш лети.
Дососвам те с мисли,
бягаш в безкрая
като призрак
търся тъма,
дали ще те стигна,
това аз не зная
стъпките чезнат
в ранна роса.
Странна умора
сутрин ме влачи
деня не поглеждам,
дали съм проклет
скрита в душата
птица ли грачи
сякаш диктува
последния ред.
Септември,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов Все права защищены