30 янв. 2006 г., 19:59

Десет години по-късно

Поэзия

814 0 1

Десет години по-късно

А бяха времена изпълнени с копнеж
И бяха времена изпълнени с любов
Имаше моменти на екстаз
Имаше моменти на забрава
Добротата трябва да остане между нас
Дори любовта ни да избяга
Потокът на времето е неизчерпаем
И ние плуваме във него по принуда
Но не пожела да ти покажа дълбините
Не пожела да видиш красотите...
Съдбата всеки сам си определя
Не мога аз да те виня
Земята тегли те със страшна сила
Къде отиде младостта?
Как да ти покажа радостта
Да живееш ТУК и СЕГА?
4.10.98г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0