Десет години по-късно
Десет години по-късно
А бяха времена изпълнени с копнеж
И бяха времена изпълнени с любов
Имаше моменти на екстаз
Имаше моменти на забрава
Добротата трябва да остане между нас
Дори любовта ни да избяга
Потокът на времето е неизчерпаем
И ние плуваме във него по принуда
Но не пожела да ти покажа дълбините
Не пожела да видиш красотите...
Съдбата всеки сам си определя
Не мога аз да те виня
Земята тегли те със страшна сила
Къде отиде младостта?
Как да ти покажа радостта
Да живееш ТУК и СЕГА?
4.10.98г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Коев Всички права запазени
