Jan 30, 2006, 7:59 PM

Десет години по-късно

  Poetry
810 0 1




    Десет години по-късно  


А бяха времена изпълнени с копнеж
И бяха времена изпълнени с любов
Имаше моменти на екстаз
Имаше моменти на забрава
Добротата трябва да остане между нас
Дори любовта ни да избяга
Потокът на времето е неизчерпаем
И ние плуваме във него по принуда
Но не пожела да ти покажа дълбините
Не пожела да видиш красотите...
Съдбата всеки сам си определя
Не мога аз да те виня
Земята тегли те със страшна сила
Къде отиде младостта?
Как да ти покажа радостта
Да живееш ТУК и СЕГА?
                     4.10.98г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Коев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...