„Едноо, двее, три,
колко лесно се брои.
Четири, пет, шест...
ги научих точно днес
пръстчета на ръцете,
но не стигат май за двете.“
Мама каза: „Има още!
Хайде, почини и после
ще се сетиш, вярвам аз,
че си слушал днес във клас.
А останалите, знам,
ще допълниш, сине, сам!“
Мислих, мислих и накрая
се досетих и я смаях.
„Седем, осем, девет и...,
где последното се скри?“
„Десет!“ - палче глас изви.
Десет пръстчета добри!“
27.10.2021 г.
© Таня Мезева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Да обогатим света на детските игри с броилки за най-малките »