„Едноо, двее, три,
колко лесно се брои.
Четири, пет, шест...
ги научих точно днес
пръстчета на ръцете,
но не стигат май за двете.“
Мама каза: „Има още!
Хайде, почини и после
ще се сетиш, вярвам аз,
че си слушал днес във клас.
А останалите, знам,
ще допълниш, сине, сам!“
Мислих, мислих и накрая
се досетих и я смаях.
„Седем, осем, девет и...,
где последното се скри?“
„Десет!“ - палче глас изви.
Десет пръстчета добри!“
27.10.2021 г.
© Таня Мезева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
