Пея песен прочувствена - с моята вярна китара.

А в калъфа ù скрит е зареден пистолет.

Моята песен е тъжна... Моята песен е стара.

Ала ще я допея - нали дал съм обет.

Влязох аз ненадейно с китарата - в бара.

И на стойката седнах - и тихо запях.

Моята песен я чуха и разбраха, и вярвам -

всички тук сега ще изтръпнат от страх.

Всичко тук е оплетено - в далавери големи.

Всички тези бандити в ада ще горят.

Никой тук - все още - не се сеща за мене.

Ала босът бандитски - не ми ли е брат?

Тези гадни бандити - те ще паднат убити.

Да, сега ще ги сгази тях бързият влак.

Стрелям. Стрелям! Но свършва и моят пълнител.

Но във този миг пада последният враг.

Ето - всичките гангстери вече са мъртви.

Аз избягнах куршумите. Аз оцелях.

Нямам и драскотина - сякаш съм безсмъртен.

Но защо жив останах - това не разбрах.

Крача пак сред тълпата, и на някого помагам.

Това беше поредният мой тежък ден.

И измъкваме се с теб - и ръка ти протягам.

Ала ти изобщо не тръгваш със мен.

Целувам те - но е невъзможно тук да остана.

И не свири за мен сватбеният химн.

Заминавам далече... Много далече заминавам.

Да, животът ми не е като на филм.

Живея инкогнито. На другия край на страната.

Различен съм. Разкаял съм се. И съм нов.

Много време е минало... И забравих тъмата...

Но за бой със смъртта аз пак съм готов.