29 дек. 2009 г., 10:23

Дете

756 0 0
              Дете
На прозореца плахо застанало
и в ръка молитвеник хванало,
горещи молитви отправя към Бога
и се пита "защо не го мога".

"Защо не мога времето да върна,
защо назад не мога да се обърна,
без нейния лик да изниква в съзнанието ми
и болезнено да прогаря раните ми.

Искам да я върна
отново при нас,
желая да я прегърна
и да е с мен всеки час.

Но съдбата проклета
отне ми я вечно,
тя е горе, чак на небето,
и е нещо толко далечно".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивчето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...