Дете
На прозореца плахо застанало
и в ръка молитвеник хванало,
горещи молитви отправя към Бога
и се пита "защо не го мога".
"Защо не мога времето да върна,
защо назад не мога да се обърна,
без нейния лик да изниква в съзнанието ми
и болезнено да прогаря раните ми.
Искам да я върна
отново при нас,
желая да я прегърна
и да е с мен всеки час.
Но съдбата проклета
отне ми я вечно,
тя е горе, чак на небето,
и е нещо толко далечно".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивчето Все права защищены