Дете

              Дете
На прозореца плахо застанало
и в ръка молитвеник хванало,
горещи молитви отправя към Бога
и се пита "защо не го мога".

"Защо не мога времето да върна,
защо назад не мога да се обърна,
без нейния лик да изниква в съзнанието ми
и болезнено да прогаря раните ми.

Искам да я върна
отново при нас,
желая да я прегърна
и да е с мен всеки час.

Но съдбата проклета
отне ми я вечно,
тя е горе, чак на небето,
и е нещо толко далечно".