29.12.2009 г., 10:23 ч.
Дете
475
0
0
Дете
На прозореца плахо застанало
и в ръка молитвеник хванало,
горещи молитви отправя към Бога
и се пита "защо не го мога".
"Защо не мога времето да върна,
защо назад не мога да се обърна,
без нейния лик да изниква в съзнанието ми
и болезнено да прогаря раните ми.
Искам да я върна
отново при нас,
желая да я прегърна
и да е с мен всеки час.
Но съдбата проклета
отне ми я вечно,
тя е горе, чак на небето,
и е нещо толко далечно".
На прозореца плахо застанало
и в ръка молитвеник хванало,
горещи молитви отправя към Бога
и се пита "защо не го мога".
"Защо не мога времето да върна,
защо назад не мога да се обърна,
без нейния лик да изниква в съзнанието ми
и болезнено да прогаря раните ми.
Искам да я върна
отново при нас,
желая да я прегърна
и да е с мен всеки час.
Но съдбата проклета
отне ми я вечно,
тя е горе, чак на небето,
и е нещо толко далечно".
© Ивчето Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
