30 авг. 2015 г., 19:03

Дете е на двама ранени

540 0 3

Болката се крие в очите.

Не обича да говори.

С вятъра се бори,

плува по вълните.

Личи си, че я има!

 

Някои покриват я с усмивка.

Никой да не я ровичка.

Само вечер по пижама

появява се пред двама.

 

Както и да се крие,

сърцето продължава да вие.

Зиме и лете -

дете е на двама ранени!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като за начало тя е по пижама и е с двама но после, да после остава самотна и неразбрана.Тъжно е и жалко съпреживях го.До нови мила!!!
  • Истина е ,Васе! Доловила си я.Поздрав и хубаво утро!
  • Болката понякога е неунищожима и следователно непреодолима. Добро наблюдение, Василке!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...