Ех, ти, хлапе,
с вирнато носле,
оплакваш се ти
днес от живота си,
сякаш родителите ти
са избирали съдбата си.
"Кофти родители", казваш,
безразсъдно плямпаш
и вечно си недоволен,
никога – скромен!
Пушиш ти трева –
живееш в синева,
не стъпваш по земята –
"медитираш" в небесата.
Псуваш – дори да си нахранен,
държиш по модата да си облечен,
в завод да работиш не щеш –
против принципите ти е... кълнеш.
Самочувствието ти е дар от бога,
а родителите ти – наказание от ада.
Дяволът ти е пръв приятел,
алкохолът – премъдър учител.
Стремежът за по-добро бъдеще,
уви, не е твой патент, момче;
не гори юргана семеен
заради една бълха! Немеем.
01.07.2021 г.
© Гюрхан Все права защищены