ДЕТЕ НА ВЯТЪРА И БУРИТЕ

Не искам да бъда бледа сянка на мъката.
Не искам да изгоря тихо като свещта.
Не искам в мен клони да свива разлъката.
Ненавиждам гробовната в мен тишина.

Предпочитам дневна, сяйна светлината
и нейните любовно изгарящи пламъци,
където силна обичта, родена в душата,
гради най прекрасните любовни замъци.

Там аз – дете на вятъра и бурите волни,
с теб – светкавицата да приближим лица,
да се гледаме в очите – реки пълноводни,
и слеем гръмотевично своите огън сърца.

В тоя огън да изгорим ярко, развихрено.
Светът да разбере какво е истина, любов.
И свила се до теб, в смъртта притихнала,
да чуя Божествения свят благослов.

Не искам да бъда бледа сянка на мъката!

08 11 2015