22 июн. 2020 г., 14:50  

Детелина

1K 7 22

Понеже всичко вече ни разделя,

не търся теб, дори и да те има.

Понеже не намирах, си залепях

четвъртото листо на детелина.

 

Събирах си от синьото в небето,

откъсвах и на изгрева лъчите.

От сметките за дадено и взето

излиза, че напразно те обичам.

 

Излиза, че и времето е малко.

Завърта се, завърта.. и смалява.

В една окръжност липсата на края

не значи , че завинаги оставаш.

 

Излиза, че онази детелина,

която си мечтаех да намеря

с една лепена не е заменима.

Излиза, че те няма. Като нея.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....