Детелина
Понеже всичко вече ни разделя,
не търся теб, дори и да те има.
Понеже не намирах, си залепях
четвъртото листо на детелина.
Събирах си от синьото в небето,
откъсвах и на изгрева лъчите.
От сметките за дадено и взето
излиза, че напразно те обичам.
Излиза, че и времето е малко.
Завърта се, завърта.. и смалява.
В една окръжност липсата на края
не значи , че завинаги оставаш.
Излиза, че онази детелина,
която си мечтаех да намеря
с една лепена не е заменима.
Излиза, че те няма. Като нея.
© Деница Гарелова All rights reserved.
