22 jun 2020, 14:50  

Детелина

1K 7 22

Понеже всичко вече ни разделя,

не търся теб, дори и да те има.

Понеже не намирах, си залепях

четвъртото листо на детелина.

 

Събирах си от синьото в небето,

откъсвах и на изгрева лъчите.

От сметките за дадено и взето

излиза, че напразно те обичам.

 

Излиза, че и времето е малко.

Завърта се, завърта.. и смалява.

В една окръжност липсата на края

не значи , че завинаги оставаш.

 

Излиза, че онази детелина,

която си мечтаех да намеря

с една лепена не е заменима.

Излиза, че те няма. Като нея.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...