В мен имаше дете,

бедно и смирено.

Бедно откъм чуства, смирено откъм болка.

Сестра му беше самотата,

а майка - болката.

А  баща му беше гневът...

И в урагана, намиращ се в сърцето -

го поваляше при всеки опит да стане

и път да намери.

Примирено със съдбата, сложи си оковите на сестрата.

Ключът беше в тъмнината, някъде в гората.

И тръгна само пътя да дири,

но там нямаше кумири,

а само врагове.

Мамещи го и приканващи го

към бездната на смъртта.

Там тя беше убежище!

И нямаше да има повече болка и нямаше да има повече самота,

заспал завинаги с вечността - да изкупи тяхната цена.

И се спря и седна тихо,

приклекна леко в черната гора,

сведе своята глава и завинаги заспа.

Сбогом, болка и самота!