Детето в мен
В мен имаше дете,
бедно и смирено.
Бедно откъм чуства, смирено откъм болка.
Сестра му беше самотата,
а майка - болката.
А баща му беше гневът...
И в урагана, намиращ се в сърцето -
го поваляше при всеки опит да стане
и път да намери.
Примирено със съдбата, сложи си оковите на сестрата.
Ключът беше в тъмнината, някъде в гората.
И тръгна само пътя да дири,
но там нямаше кумири,
а само врагове.
Мамещи го и приканващи го
към бездната на смъртта.
Там тя беше убежище!
И нямаше да има повече болка и нямаше да има повече самота,
заспал завинаги с вечността - да изкупи тяхната цена.
И се спря и седна тихо,
приклекна леко в черната гора,
сведе своята глава и завинаги заспа.
Сбогом, болка и самота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени
