1 окт. 2009 г., 17:42
Среднощно същността ми разсъбличаш.
Намираш нежен порив на дете
в душата ми. Целуваш всяка мисъл,
докосваш мойте диви светове.
Зеленото в очите ми е влажно
от сивото във твоите. Нали,
когато с тази влага те наказвам,
във тишината, пак ще ми простиш?
Нали, когато зъзнеща и гола,
без грим, без гордост и без суета,
без етикети, поза или роля...
... ще ме обичаш, както до сега ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация