Детето в мен...

Poetry

1.3K 1 14

Среднощно същността ми разсъбличаш.

Намираш нежен порив на дете

в душата ми. Целуваш всяка мисъл,

докосваш мойте диви светове.

Зеленото в очите ми е влажно

от сивото във твоите. Нали,

когато с тази влага те наказвам,

във тишината, пак ще ми простиш?

Нали, когато зъзнеща и гола,

без грим, без гордост и без суета,

без етикети, поза или роля...

... ще ме обичаш, както до сега

и всичко в мен без страх ще преоткриваш...

Ще пазиш онзи порив на дете,

когато същността ми разсъбличаш...

Детето в мен не бива да умре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Barona38 (Ивайло Терзийски)

Детето в теб не бива да умре...
Това го зная като две и две.
И твоя кръшен смях като дайре
люлее вече чужди светове...

И аз съм сам. Далече може би
на детството от приказния храм
и ни ме трогват твоите молби,
ни острото на укорът ти ням.

2009-10-03T20:28:13+03:00
portos (Христофор Тодоров)

Интересно и запомнящо се !!!

2009-10-02T23:22:44+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

много е хубаво Ев!... невероятно е...

2009-10-01T23:08:56+03:00
kotel (Мариана Вълкова)

"Детето в мен не бива да умре."Не го позволявай.Сладка си.Поздрав и от мен.

2009-10-01T23:07:58+03:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Цаката е да останеш вярна на детското в теб на всяка цена

2009-10-01T22:10:41+03:00