Среднощно същността ми разсъбличаш.
Намираш нежен порив на дете
в душата ми. Целуваш всяка мисъл,
докосваш мойте диви светове.
Зеленото в очите ми е влажно
от сивото във твоите. Нали,
когато с тази влага те наказвам,
във тишината, пак ще ми простиш?
Нали, когато зъзнеща и гола,
без грим, без гордост и без суета,
без етикети, поза или роля...
... ще ме обичаш, както до сега ...