ДЕТЕТО В МЕН
Ти разбра ли кога остаря
мойта безусловна надежда?
Половинка живот отлетя,
а детето в мен все не проглежда.
Нереална е тази душа -
поетично хвърчило над дните,
но реална е всяка сълза
във куплетите, сбрала мечтите.
Дефилира по цветна дъга,
във щастливи нюанси се скрива
от ехидния смях на света,
маскарадна човечност - фалшива.
То сънува гальовния стих,
заиграл се със чиста наивност.
Не допуска проблемният миг
да удари със точна прецизност.
© Милена Христова Все права защищены
Мили,поздрав за стиха,който бях подминала неволно!