16.06.2006 г., 19:52

Детска душа

1.5K 0 12

ДЕТЕТО В МЕН


Ти разбра ли кога остаря
мойта безусловна надежда?
Половинка живот отлетя,
а детето в мен все не проглежда.
Нереална е тази душа -
поетично хвърчило над дните,
но реална е всяка сълза
във куплетите, сбрала мечтите.
Дефилира по цветна дъга,
във щастливи нюанси се скрива
от ехидния смях на света,
маскарадна човечност - фалшива.
То сънува гальовния стих,
заиграл се със чиста наивност.
Не допуска проблемният миг
да удари със точна прецизност.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Двата стиха имат една идея,но стилът и почеркът са коренно различни,за това те са два различно-прекрасни стиха.

    Мили,поздрав за стиха,който бях подминала неволно!
  • Мили понеже бях обвинена от Пепа димитрова влязох да прочета стиха ти.
    Да, заглавията са едни и същи и наистина и идеята е една и съща.
    Ако имаш претенция от твоя страна пиши за да изтрия своя стих, защото твоят е публикуван преди моят стих.
    С уважение!
    Джейни
  • Страхотен стих, Мили!

    "но реална е всяка сълза
    във куплетите, сбрала мечтите"

    Това ми хареса най-много!
  • Браво!Отличен 6
  • Нека остане "детето в теб",Мили!
    Поздравления!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...