ДЕТСКА М Е Ч Т А
Да имам колело “Бианка” исках
и тайно молех се смирено аз.
Молитви съчиних И палци стисках.
Магии правех във вечерен час.
Ще бъде с рамка във сребристо-сиво,
по нея всичко ярко ще блести.
И виждах как едно момче щастливо,
по улиците прашни ще лети.
Но палците напразно посиняха,
молитвите горещи Бог не чу,
магиите ми просто онемяха,
мечтата в цяло село се разчу.
Тогава аз зачаках търпеливо,
голям да стана и дори богат,
да дойде времето така щастливо
и с колелото да летя благат.
- “ -
Прошари ми се вече мен косата,
не трябват ми дворци, пари, коли.
Но винаги си спомням за мечтата,
за нея страшно много ме боли.
Ела, момченце, заедно с мечтата,
сега аз мога всичко да ти дам.
Но мъка стяга в менгеме душата,
че няма да те срещна... вече знам.
Мечтаеше ти някога за мене,
сега за тебе пък мечтая аз.
И няма никой нищичко да вземе,
такъв бе договорът между нас.
А чудната “Бианка” тъй мечтана,
не мога с нищо аз да я сравня,
че тя с мечтата детска си остана,
която аз не искам да сменя.
© Христо Запрянов Все права защищены