23.11.2010 г., 1:34

Детска мечта

1.3K 0 13

          ДЕТСКА М Е Ч Т А

 

Да имам колело “Бианка” исках

и тайно молех се смирено аз.

Молитви съчиних И палци стисках.

Магии правех във вечерен час.

 

Ще бъде с рамка във сребристо-сиво,

по нея всичко ярко ще блести.

И виждах как едно момче щастливо,

по улиците прашни ще лети.

 

Но палците напразно посиняха,

молитвите горещи Бог не чу,

магиите ми просто онемяха,

мечтата в цяло село се разчу.

 

Тогава аз зачаках търпеливо,

голям да стана и дори богат,

да дойде времето така щастливо

и с колелото да летя благат.

-            -

Прошари ми се вече мен косата,

не трябват ми дворци, пари, коли.

Но винаги си спомням за мечтата,

за  нея страшно много ме боли.

 

Ела, момченце, заедно с мечтата,

сега аз мога всичко да ти дам.

Но мъка стяга в менгеме душата,

че няма да те срещна... вече  знам.

 

Мечтаеше ти някога за мене,

сега за тебе пък мечтая аз.

И няма никой нищичко да вземе,

такъв бе договорът между нас.

 

А чудната “Бианка” тъй мечтана,

не мога с нищо аз да я сравня,

че тя с мечтата детска си остана,

която аз не искам да сменя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... всеки има по една "Бианка" - понякога цъфти... понякога увяхва в сянка...
  • !!!
  • Благодаря ви приятели! Моля ви това обръщение да не се смесва с вече изпразващия се от съдържание израз. Възможно е с някои от вас да изпаднем в остри спорове, но аз винаги ще уважавам онова топло чувство, което имате към детските мечти. Мечтите, които, поне за мен, макар и в основната си част да са по детски наивни, завинаги ще запазят своята чистота.
  • Аз пък си мечтаех за зимни кънки. Много хубав стих!
  • Браво!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...