23 nov 2010, 1:34

Детска мечта

  Poesía » Otra
1.4K 0 13

          ДЕТСКА М Е Ч Т А

 

Да имам колело “Бианка” исках

и тайно молех се смирено аз.

Молитви съчиних И палци стисках.

Магии правех във вечерен час.

 

Ще бъде с рамка във сребристо-сиво,

по нея всичко ярко ще блести.

И виждах как едно момче щастливо,

по улиците прашни ще лети.

 

Но палците напразно посиняха,

молитвите горещи Бог не чу,

магиите ми просто онемяха,

мечтата в цяло село се разчу.

 

Тогава аз зачаках търпеливо,

голям да стана и дори богат,

да дойде времето така щастливо

и с колелото да летя благат.

-            -

Прошари ми се вече мен косата,

не трябват ми дворци, пари, коли.

Но винаги си спомням за мечтата,

за  нея страшно много ме боли.

 

Ела, момченце, заедно с мечтата,

сега аз мога всичко да ти дам.

Но мъка стяга в менгеме душата,

че няма да те срещна... вече  знам.

 

Мечтаеше ти някога за мене,

сега за тебе пък мечтая аз.

И няма никой нищичко да вземе,

такъв бе договорът между нас.

 

А чудната “Бианка” тъй мечтана,

не мога с нищо аз да я сравня,

че тя с мечтата детска си остана,

която аз не искам да сменя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... всеки има по една "Бианка" - понякога цъфти... понякога увяхва в сянка...
  • !!!
  • Благодаря ви приятели! Моля ви това обръщение да не се смесва с вече изпразващия се от съдържание израз. Възможно е с някои от вас да изпаднем в остри спорове, но аз винаги ще уважавам онова топло чувство, което имате към детските мечти. Мечтите, които, поне за мен, макар и в основната си част да са по детски наивни, завинаги ще запазят своята чистота.
  • Аз пък си мечтаех за зимни кънки. Много хубав стих!
  • Браво!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...