23 nov 2010, 1:34

Детска мечта

  Poesía » Otra
1.3K 0 13

          ДЕТСКА М Е Ч Т А

 

Да имам колело “Бианка” исках

и тайно молех се смирено аз.

Молитви съчиних И палци стисках.

Магии правех във вечерен час.

 

Ще бъде с рамка във сребристо-сиво,

по нея всичко ярко ще блести.

И виждах как едно момче щастливо,

по улиците прашни ще лети.

 

Но палците напразно посиняха,

молитвите горещи Бог не чу,

магиите ми просто онемяха,

мечтата в цяло село се разчу.

 

Тогава аз зачаках търпеливо,

голям да стана и дори богат,

да дойде времето така щастливо

и с колелото да летя благат.

-            -

Прошари ми се вече мен косата,

не трябват ми дворци, пари, коли.

Но винаги си спомням за мечтата,

за  нея страшно много ме боли.

 

Ела, момченце, заедно с мечтата,

сега аз мога всичко да ти дам.

Но мъка стяга в менгеме душата,

че няма да те срещна... вече  знам.

 

Мечтаеше ти някога за мене,

сега за тебе пък мечтая аз.

И няма никой нищичко да вземе,

такъв бе договорът между нас.

 

А чудната “Бианка” тъй мечтана,

не мога с нищо аз да я сравня,

че тя с мечтата детска си остана,

която аз не искам да сменя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... всеки има по една "Бианка" - понякога цъфти... понякога увяхва в сянка...
  • !!!
  • Благодаря ви приятели! Моля ви това обръщение да не се смесва с вече изпразващия се от съдържание израз. Възможно е с някои от вас да изпаднем в остри спорове, но аз винаги ще уважавам онова топло чувство, което имате към детските мечти. Мечтите, които, поне за мен, макар и в основната си част да са по детски наивни, завинаги ще запазят своята чистота.
  • Аз пък си мечтаех за зимни кънки. Много хубав стих!
  • Браво!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...