Детските очички
672
0
0
С усмивка детска тя пристъпва тихо,
като вятър из есенни листа...
и плах, печален звън камбанен
отеква някъде в нощта...
А този поглед чист, невинен, детски,
тъй нежен като утринна роса,
в очи зелени той блещука, свети,
неопетнен от болка и тъга.
Умът способен е дори и да забрави
и чутите, и казани неща,
ала едва ли детските очички ще забравят
мъката видяна във реалността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любимата Все права защищены
