Детските очички

5.06.2010 г., 21:06 ч.

Поезия » Друга

530 0 0

С усмивка детска тя пристъпва тихо,
като вятър из есенни листа...
и плах, печален звън камбанен
отеква някъде в нощта...

А този поглед чист, невинен, детски,
тъй нежен като утринна роса,
в очи зелени той блещука, свети,
неопетнен от болка и тъга.

Умът способен е дори и да забрави
и чутите, и казани неща,
ала едва ли детските очички ще забравят
мъката видяна във реалността.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Детските очички

Свързани произведения

Коментари

Предложения