Искам да съм чист, като дете!

Наужким другите да мразя.

Разплача ли се, бързо да минават наранените  ми лакти, колене…

Душата да не се налага да си пазя.

Да ме събуждат сутрин слънчеви лъчи, 

а не аларма на будилник страшен!

Да пия липов чай, приготвен ми от мама в ранните зори, 

да не се налага всеки ден да съм безстрашен.

Да мога филия хляб да си намажа, 

дебело със на дядо конфитюра, 

Да върна в магазина от лимонадата амбалажа, 

а после да играя на ръбче, на бордюра. 

Годините на детсвото набързо отминават.

На всеки му се иска да плаща скъпото с листа.

Пораснат ли децата, после детските години отново преживяват, 

когато се сдобият със наследниците си - техните слънца.

У всеки в нас детето живо е, докато имаме родители. 

После се налага бързо да съзреем и да порастем.

Защото ние сме наследници на пътища отъпкани

и наш завет е, за бъдещите поколения нови ний да създадем.