21.03.2022 г., 7:49

Детство

1.5K 0 1

Искам да съм чист, като дете!

Наужким другите да мразя.

Разплача ли се, бързо да минават наранените  ми лакти, колене…

Душата да не се налага да си пазя.

 

Да ме събуждат сутрин слънчеви лъчи, 

а не аларма на будилник страшен!

Да пия липов чай, приготвен ми от мама в ранните зори, 

да не се налага всеки ден да съм безстрашен.

 

Да мога филия хляб да си намажа, 

дебело със на дядо конфитюра, 

Да върна в магазина от лимонадата амбалажа, 

а после да играя на ръбче, на бордюра. 

 

Годините на детсвото набързо отминават.

На всеки му се иска да плаща скъпото с листа.

Пораснат ли децата, после детските години отново преживяват, 

когато се сдобият със наследниците си - техните слънца.

 

У всеки в нас детето живо е, докато имаме родители. 

После се налага бързо да съзреем и да порастем.

Защото ние сме наследници на пътища отъпкани

и наш завет е, за бъдещите поколения нови ний да създадем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса, защото е истинско удоволствие , да прочета написан от душата стих!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...