30 авг. 2024 г., 14:46

Детство

449 0 0

Да започнем с послеслова в кратичък репертоар:

"И гонехме щурците по полето и събирахме светулки във буркан..."

Така започваше денят ни, така завършваше и аз не знам кога..

Но беше лято, и през зимата,

и през есента.

 

Така и днес по пътищата тича

и пее песни под черешата прикрит,

със малка шапка и вързопче питка

моят малък и невръстен син.

 

Да, времето е някак много друго.

Щурците често са колички от метал.

По пътищата бродят сиви хора

и няма разлика дали си взел или си дал.

 

Но щом се вгледам в тези две очички

не е различно никак от преди.

И знам ще пазя с всеки дъх и с всичко

в тях още дълго този пламък да гори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венета Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...