30 авг. 2024 г., 14:46

Детство

448 0 0

Да започнем с послеслова в кратичък репертоар:

"И гонехме щурците по полето и събирахме светулки във буркан..."

Така започваше денят ни, така завършваше и аз не знам кога..

Но беше лято, и през зимата,

и през есента.

 

Така и днес по пътищата тича

и пее песни под черешата прикрит,

със малка шапка и вързопче питка

моят малък и невръстен син.

 

Да, времето е някак много друго.

Щурците често са колички от метал.

По пътищата бродят сиви хора

и няма разлика дали си взел или си дал.

 

Но щом се вгледам в тези две очички

не е различно никак от преди.

И знам ще пазя с всеки дъх и с всичко

в тях още дълго този пламък да гори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венета Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...