Да започнем с послеслова в кратичък репертоар:

"И гонехме щурците по полето и събирахме светулки във буркан..."

Така започваше денят ни, така завършваше и аз не знам кога..

Но беше лято, и през зимата,

и през есента.

Така и днес по пътищата тича

и пее песни под черешата прикрит,

със малка шапка и вързопче питка

моят малък и невръстен син.

Да, времето е някак много друго.

Щурците често са колички от метал.

По пътищата бродят сиви хора

и няма разлика дали си взел или си дал.

Но щом се вгледам в тези две очички

не е различно никак от преди.

И знам ще пазя с всеки дъх и с всичко

в тях още дълго този пламък да гори...