Девалвация на времето

Поэзия » Философская

1.4K 3 7

Часовникът се стича

в безплътна паяжина

от неискрен смях,

безплодни намерения

и прекършени илюзии.

Зъбчати, зациклят

помислите

без смирение.

Миропомазани

с надежда,

стрелките се забиват

в спомена и

го хербаризират.

За вечни времена?!?

Махалото капитулира

и само някаква пружинка

се задейства

и катапултира

кукувицата, за да изкука:

Пролет е!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Благодаря, Ангелче! Краси, благодаря за прочита!

2020-03-27T14:32:28+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Катапултът на кукувицата! Спомних си за шишарките... Много ми хареса!

2020-03-27T06:09:53+02:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Да, Георги, Дали... времето ни изтича?! Благодаря за оценката!

2020-03-26T17:40:08+02:00
генек (Георги Коновски)

Салватор Дали...
Чудесно.

2020-03-26T17:19:08+02:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Благодаря, Дени, Димо! Пролетта генерира надежди, обич, нов живот и демонстрира заедно с природата толкова вдъхновение, поуки, но и смирение. А времето от часовника е толкова разтегливо, че е време да се върнем към инстинктите си. Бри, точно сега съзирам и старателно се взирам във всеки шепот на пролетта и вдъхвам звуци, аромати, вятър-хубаво е! Георги, ако не захвърлим механизмите, ще станем техни роби в следващата епоха на машините. Благодаря за прочита!

2020-03-26T15:39:01+02:00