Часовникът се стича
в безплътна паяжина
от неискрен смях,
безплодни намерения
и прекършени илюзии.
Зъбчати, зациклят
помислите
без смирение.
Миропомазани
с надежда,
стрелките се забиват
в спомена и
го хербаризират.
За вечни времена?!?
Махалото капитулира
и само някаква пружинка
се задейства
и катапултира
кукувицата, за да изкука:
Пролет е!
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.