Часовникът се стича
в безплътна паяжина
от неискрен смях,
безплодни намерения
и прекършени илюзии.
Зъбчати, зациклят
помислите
без смирение.
Миропомазани
с надежда,
стрелките се забиват
в спомена и
го хербаризират.
За вечни времена?!?
Махалото капитулира
и само някаква пружинка
се задейства
и катапултира
кукувицата, за да изкука:
Пролет е!
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
Спомних си за шишарките... Много ми хареса!
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
