RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
60 1509
26.03.2020 г., 11:08 ч.

Девалвация на времето 

  Поезия » Философска
1062 3 7

Часовникът се стича

в безплътна паяжина

от неискрен смях,

безплодни намерения

и прекършени илюзии.

Зъбчати, зациклят

помислите

без смирение.

Миропомазани

с надежда,

стрелките се забиват

в спомена и

го хербаризират.

За вечни времена?!?

Махалото капитулира

и само някаква пружинка

се задейства

и катапултира

кукувицата, за да изкука:

Пролет е!

© Росилина Хесапчиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ангелче! Краси, благодаря за прочита!
  • Катапултът на кукувицата! Спомних си за шишарките... Много ми хареса!
  • Да, Георги, Дали... времето ни изтича?! Благодаря за оценката!
  • Салватор Дали...
    Чудесно.
  • Благодаря, Дени, Димо! Пролетта генерира надежди, обич, нов живот и демонстрира заедно с природата толкова вдъхновение, поуки, но и смирение. А времето от часовника е толкова разтегливо, че е време да се върнем към инстинктите си. Бри, точно сега съзирам и старателно се взирам във всеки шепот на пролетта и вдъхвам звуци, аромати, вятър-хубаво е! Георги, ако не захвърлим механизмите, ще станем техни роби в следващата епоха на машините. Благодаря за прочита!
  • Пролет е, но хората си остават роби на часовника... Повечето де.
    Поздравявам те.
  • Хубаво е, Роси!
Предложения
: ??:??