Девет
Девет посоки откраднах от вятъра.
В девет тресавища спомени свирят.
В девет надежди превърна се шепота.
Девет пътеки очите ми дирят.
С девет девойки усуквах синджирите.
Девет робини по тръни танцуват.
Девет небета отглеждат пастирите.
Девет безумия кръста целуват.
Девет причастия плачат, несторени.
Девет мълчания устни изгарят.
Девет ли прошки изстиват, затворени...
Девет, лъжите ти обич ли жарят...
Пропасти девет за мене отваряше.
Девет молитви превърна в тревога.
Девет прокоби след тебе оставяше.
Бях ти десетата. Вече... не мога.
10.01.2008 г.
Дарина Дечева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
истинско творчество.