Девет
Девет посоки откраднах от вятъра.
В девет тресавища спомени свирят.
В девет надежди превърна се шепота.
Девет пътеки очите ми дирят.
С девет девойки усуквах синджирите.
Девет робини по тръни танцуват.
Девет небета отглеждат пастирите.
Девет безумия кръста целуват.
Девет причастия плачат, несторени.
Девет мълчания устни изгарят.
Девет ли прошки изстиват, затворени...
Девет, лъжите ти обич ли жарят...
Пропасти девет за мене отваряше.
Девет молитви превърна в тревога.
Девет прокоби след тебе оставяше.
Бях ти десетата. Вече... не мога.
10.01.2008 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
истинско творчество.