MerlinLanselotov (Васил Иванов)
17 67
19 мая 2018 г., 15:44

Девет 

  Поэзия » Юмористическая
1570 9 15

Години девет бродих по земята,

да търся най-красивата жена.

Девет пъти сливите цъфтяха.

Девет пъти падаше слана.

 

Девет зъба имам във устата.

В девет бара ядох як пердах.

Девет шева имам на главата.

В девет изтрезвителя лежах.

 

Срещнах я във девет – след вечеря.

Всъщност, след поредния запой.

Точно нея търсих да намеря,

беше след деветия завой.

 

Девет сантиметра ток – убиец.

Сложила си девет пласта грим,

пускаше със устни – кръвопиец

девет броя кръгчета от дим.

 

Струва ли си да ви отегчавам...

Шеметно светът се завъртя.

Казах си, че ще я притежавам,

нямаше напротив нищо тя.

 

После през септември – пред олтара,

датата девети – няма как,

подпис да поставя ме накара

и настъпи левия ми крак.

 

Щастието беше девет бала.

Мигове прекрасни изживях.

Любеше се буйно, като хала,

но след девет дена изтрезнях.

 

Хванах я да ми изневерява.

Приказката свърши изведнъж.

Тя за мене беше идеалът,

а пък аз – деветият и мъж.

© Васил Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??