Девет
Години девет бродих по земята,
да търся най-красивата жена.
Девет пъти сливите цъфтяха.
Девет пъти падаше слана.
Девет зъба имам във устата.
В девет бара ядох як пердах.
Девет шева имам на главата.
В девет изтрезвителя лежах.
Срещнах я във девет – след вечеря.
Всъщност, след поредния запой.
Точно нея търсих да намеря,
беше след деветия завой.
Девет сантиметра ток – убиец.
Сложила си девет пласта грим,
пускаше със устни – кръвопиец
девет броя кръгчета от дим.
Струва ли си да ви отегчавам...
Шеметно светът се завъртя.
Казах си, че ще я притежавам,
нямаше напротив нищо тя.
После през септември – пред олтара,
датата девети – няма как,
подпис да поставя ме накара
и настъпи левия ми крак.
Щастието беше девет бала.
Мигове прекрасни изживях.
Любеше се буйно, като хала,
но след девет дена изтрезнях.
Хванах я да ми изневерява.
Приказката свърши изведнъж.
Тя за мене беше идеалът,
а пък аз – деветият и мъж.
© Васил Иванов All rights reserved.
