27 февр. 2008 г., 07:44

Девет силуета

1K 0 9
Девет силуета в безизходица
и между тях една черта.
Главите им отрязани със ножица,
без порив за живот - везна.


Девет силуета в авангарда,
на забравена от дяволи земя.
Щастие? - Човешка контрабанда,
орисан глас пред нечия кама.


Девет силуета във забравата,
пред подстъпите на една съдба.
Заключена завинаги е бравата,
и няма я последната врата.


Девет силуета се претапят
във мойте две безизразни очи.
Надеждите им лепкаво се стапят,
убивани от моите мечти.


Девет силуета коленичат
да се смиля над грешната им гръд.
Със гнусни клетви до живот се вричат,
Обръщам се пред тях - ще мрат...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...