Feb 27, 2008, 7:44 AM

Девет силуета

  Poetry » Other
1K 0 9
Девет силуета в безизходица
и между тях една черта.
Главите им отрязани със ножица,
без порив за живот - везна.


Девет силуета в авангарда,
на забравена от дяволи земя.
Щастие? - Човешка контрабанда,
орисан глас пред нечия кама.


Девет силуета във забравата,
пред подстъпите на една съдба.
Заключена завинаги е бравата,
и няма я последната врата.


Девет силуета се претапят
във мойте две безизразни очи.
Надеждите им лепкаво се стапят,
убивани от моите мечти.


Девет силуета коленичат
да се смиля над грешната им гръд.
Със гнусни клетви до живот се вричат,
Обръщам се пред тях - ще мрат...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...