27.02.2008 г., 7:44

Девет силуета

1K 0 9
Девет силуета в безизходица
и между тях една черта.
Главите им отрязани със ножица,
без порив за живот - везна.


Девет силуета в авангарда,
на забравена от дяволи земя.
Щастие? - Човешка контрабанда,
орисан глас пред нечия кама.


Девет силуета във забравата,
пред подстъпите на една съдба.
Заключена завинаги е бравата,
и няма я последната врата.


Девет силуета се претапят
във мойте две безизразни очи.
Надеждите им лепкаво се стапят,
убивани от моите мечти.


Девет силуета коленичат
да се смиля над грешната им гръд.
Със гнусни клетви до живот се вричат,
Обръщам се пред тях - ще мрат...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...