BuRn_AliVe (Александър)
193 1557
22 мар. 2012 г., 13:00

Деветият кръг 

  Поэзия » Другая
536 0 10

    Рушат се състарените фасади 

и в локвите оглеждат се намръщено. 

 Немеят градове. И рухват сгради. 

А този жалък свят е сякаш същият 

 

  - скован в порочен кръговрат. 

    Страдание е всяко връщане! 

  Чужди в нашите износени тела

   живеят преродени същности. 

 

  А този жалък ад е сякаш същият! 

 Но, упоена от мастилена циничност 

 (и след разстрела, и след червеите), 

 ще оцелее в думите една тревожна 

 

                       личност.

© Александър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??