BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
Mar 22, 2012, 1:00 PM

Деветият кръг 

  Poetry » Other
589 0 10

    Рушат се състарените фасади 

и в локвите оглеждат се намръщено. 

 Немеят градове. И рухват сгради. 

А този жалък свят е сякаш същият 

 

  - скован в порочен кръговрат. 

    Страдание е всяко връщане! 

  Чужди в нашите износени тела

   живеят преродени същности. 

 

  А този жалък ад е сякаш същият! 

 Но, упоена от мастилена циничност 

 (и след разстрела, и след червеите), 

 ще оцелее в думите една тревожна 

 

                       личност.

© Александър All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??