Деветият кръг

Mar 22, 2012, 1:00 PM

Poetry » Other

5.0 (8)

632 0 10

Рушат се състарените фасади
и в локвите оглеждат се намръщено.
Немеят градове. И рухват сгради.
А този жалък свят е сякаш същият
- скован в порочен кръговрат.
Страдание е всяко връщане!
Чужди в нашите износени тела
живеят преродени същности.
А този жалък ад е сякаш същият!
Но, упоена от мастилена циничност
(и след разстрела, и след червеите),
ще оцелее в думите една тревожна ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Белият час
Sandy boy

In a state of sick inspiration I created a human of sand, As a blessing or a damnation Fell in love ...
A hollow angel

An empty world filled with ashes, the sky turns gray as time passes. Bones are scattered, but the bl...
Понякога

Понякога те искам страшно много, понякога от тебе ме боли. Оглеждам се и тръгвам мълчаливо, но спира...

More works »