Деветият кръг

Poetry » Other

740 0 10

Рушат се състарените фасади

и в локвите оглеждат се намръщено.

Немеят градове. И рухват сгради.

А този жалък свят е сякаш същият

- скован в порочен кръговрат.

Страдание е всяко връщане!

Чужди в нашите износени тела

живеят преродени същности.

А този жалък ад е сякаш същият!

Но, упоена от мастилена циничност

(и след разстрела, и след червеите),

ще оцелее в думите една тревожна

личност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

feia (Вилдан Сефер)

Харесах!

2012-03-23T18:55:31+02:00
Traum (Цвети Йорданова)

Хареса ми идеята и поантата с умелото вплитане на мотива от Вапцаров! Стихотворението ще спечели, ако поработиш още мъничко по стихосложението. Честита пролет!

2012-03-22T21:54:19+02:00
Enena (Елена Нинова)

ТУК СЬМ ДА ТЕ ПОЗДРАВЯ!

2012-03-22T21:19:28+02:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

Поздрав, Александър!

2012-03-22T18:03:00+02:00
imperfect (Яна)

Честита първа пролет!
Много е хубаво, успял си да съчетаеш умело трагизмът с позитивния завършек, адмирации за идеята

2012-03-22T15:43:51+02:00