ДЕВОЙКАТА ОТ СЕДМАТА МИ ПЕЙКА
Една девойка днеска ме хареса, поседна в миг на пейката до мен,
поиска телефона ми, адреса – и каза: – Ще ти дойда някой ден! –
и аз погладих голото си теме, прекръстих се и рекох си "Амин!",
тя отърча – три бири да ми вземе! – от стария квартален магазин,
и кифличка от гръцката пекарна донесе в плик и каза: – Ето, на! –
не бях я срещал никога из Варна? – познавам всяка хубава Жена,
седяхме си на есенния припек, и аз – наместо стих да ѝ чета,
разказах ѝ как литват към Египет – на вихрулици! – птичите ята,
и размечтах се някой ден да слезем да се печем на варненския плаж,
да си забравя всичките поезии! – с които струпах пенсионен стаж,
а как туптя под вехтата ми грейка сърцето ми, натегнато до взрив! ...