Девойката от Седмата ми пейка
ДЕВОЙКАТА ОТ СЕДМАТА МИ ПЕЙКА
Една девойка днеска ме хареса, поседна в миг на пейката до мен,
поиска телефона ми, адреса – и каза: – Ще ти дойда някой ден! –
и аз погладих голото си теме, прекръстих се и рекох си "Амин!",
тя отърча – три бири да ми вземе! – от стария квартален магазин,
и кифличка от гръцката пекарна донесе в плик и каза: – Ето, на! –
не бях я срещал никога из Варна? – познавам всяка хубава Жена,
седяхме си на есенния припек, и аз – наместо стих да ѝ чета,
разказах ѝ как литват към Египет – на вихрулици! – птичите ята,
и размечтах се някой ден да слезем да се печем на варненския плаж,
да си забравя всичките поезии! – с които струпах пенсионен стаж,
а как туптя под вехтата ми грейка сърцето ми, натегнато до взрив!
С девойката от Седмата ми пейка! – която днес ме стори тъй щастлив.
17 септемврий 2024 г.
гр. Варна, 19, 25 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени