ДЕВОЙКАТА, С КОЯТО БЯХ ЩАСТЛИВ
... девойката, която ме опѝ със своите убийствени парфюми,
ухаеше на пролетни липи! – остави ме без дъх и ум, и думи! –
направо беше за рret-a-рorter на Лагерфелд и неговата "Prado",
и аз я гледах – влюбено дете, макар да съм си старче белобрадо,
от бялата ѝ рокличка – ликра, развихриха се в мене 100 Вселени,
така и не успях да разбера? – дали не сме един за друг родени,
със сипейното снопче от косѝ, избягали от светлия косичник,
тя в мен пожар ли почна да гаси, или и аз ще свърша като всички? –
а – уж, съм държелив на гледки мъж, обаче тя си беше безпощадна! –
и сринах се във цъфналата ръж, и страшен дъжд над мене сетне падна,
жив корабокрушенец върху риф! – мечтаех си я в мъжките си доби. ...