9 авг. 2024 г., 09:32

„Девойко, мари хубава…“ /на сестра ми/ 

  Поэзия » Другая
287 1 7

 

Лятна вечер. Слънцето уморено притваря очи

и ляга ребром зад хребета. С теб го изпращаме

от скалата, то ни целува с последни лъчи,

гората притихва, синкав мрак бавно припада.

 

Танцуват искрите на огъня, проблясват за миг

и в мрака потъват. Балканът, прегърнал нощта,

се заслушва в гласовете ни – полетели  възбòг

и с ехото отдалеч,  тихичко ни приглася.

 

Посребри косите ни времето, тъгата сви гнездо

в твоя дом. Утихнаха песните, угасна жарта,

но знай, някъде във Безкрая, ще останат вечно:

една искра, омайна лятна нощ, два силуета

 

…и онази песен звездна: „Девойко, мари хубава…“

 

Дейна.1

09.08.2024 г.

© Д.П. Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??