19 июн. 2023 г., 07:08

Диагноза

994 3 3

Задобрявам. Озъртам се гузно–

никой стъпките не отброява.

Изтрезняла, луната оцъкля

изражение сребърнобяло.

 

Неразумно ще бъде да тичам.

Равномерното темпо безшумно

преимуществата удвоява.

Не открехвам врата на страха си—

 

преизподни под мен да подгрява.

Забраних си надежди безплодни,

изолация читава сложих

и перде пред очите, за грация.

 

Медитирам с усилия сетни.

Изненада— и днес не умирам.

Диагноза тотално безцветна

с ветровито-дъждовна прогноза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...